Когато водата идва от кладенец, сондаж или резервоар, подходящата хидрофорна система може да осигури нужното налягане за душа, кухнята, пералнята и останалите консуматори. Най-честата грешка е изборът само по мощността на двигателя или по обема на съда. Правилният избор започва с необходимия дебит, напора при този дебит, водоизточника и начина на управление.
Класическата система включва помпа, мембранен съд, пресостат, манометър и свързваща арматура. Помпата подава вода, а съдът акумулира ограничено количество вода под налягане, за да намали честите включвания. Има и компактни автоматични решения с електронно управление, при които конфигурацията е различна.
Дебитът показва какво количество вода може да се подава за определено време. Обикновено се изразява в литри в минута (l/min) или кубични метри на час (m³/h). Един кубичен метър на час е приблизително 16,7 l/min.
Помислете кои точки ще работят едновременно: например душ, кухненски смесител и пълнене на казанче. За първоначална ориентация може да използвате следния пример, но реалните стойности зависят от устройствата и налягането:
При душ 10 l/min и смесител 7 l/min общият примерен дебит е 17 l/min, или около 1,0 m³/h. Добавете реално необходимите консуматори и разумен резерв, без да оразмерявате системата за всички кранове отворени едновременно, ако това не е реалистичен сценарий.
Напорът е способността на помпата да преодолее разликата във височината, загубите от триене по тръбите и изискваното налягане при консуматора. Измерва се в метри воден стълб (m). Приблизително 10 m воден стълб съответстват на 1 bar.
Опростено за предварителен избор:
Необходим напор ≈ геодезична разлика във височината + необходимо налягане при най-неблагоприятната точка (в метри) + загуби по тръбите и фитингите.
Пример: ако височинната разлика е 8 m, желаното налягане на горната точка е 2 bar (около 20 m), а ориентировъчните загуби са 7 m, ще са необходими приблизително 35 m напор при търсения дебит. Това е само учебен пример, не готов проект. При засмукване от кладенец се отчита и действителното динамично водно ниво, а не само височината на сградата.
Важно е да проверите характеристичната крива Q–H на модела: максималният напор от рекламното описание обикновено е при много малък или нулев дебит. Не приемайте, че помпата осигурява максималния си дебит и максималния си напор едновременно.
Самозасмукващите повърхностни помпи могат да са подходящи, ако реалната смукателна височина, дължината на тръбата и условията на монтаж позволяват това. Производителският предел за засмукване не бива да се приема за гарантирана стойност във всяка инсталация.
Често е необходимо потопяемо сондажно решение, съобразено с дебита на сондажа, динамичното водно ниво, диаметъра и защитата срещу работа на сухо. Конфигурацията се избира като система, не само като помпа.
Проверете дали помпата ще работи със залят вход или ще засмуква, както и предвидените защити при изчерпване на водата. При включване към обществен водопровод спазвайте местните изисквания и изискванията на ВиК оператора; директното засмукване от мрежата може да е недопустимо.
Обемът на хидрофорния съд не е равен на количеството вода, което може да използвате между две включвания. Полезният воден обем зависи от наляганията на включване и изключване, предварителното налягане на въздуха и конструкцията на съда.
| Обем на съда | Кога да го разглеждате |
|---|---|
| 24 l | Компактни системи и умерено потребление, след изчисляване на допустимите цикли на помпата. |
| 50 l | Когато искате по-голям буфер между включванията. |
| 80–100 l и повече | При по-големи потребления или изисквания за ограничаване на стартовете; изборът се оразмерява конкретно. |
Тази таблица е ориентир, а не правило от типа „толкова литра за толкова души“. Неправилно настроеното въздушно налягане може да доведе до често включване дори при голям съд. Настройката се прави по инструкцията за съответната система, при обезопасена и обезналягана инсталация.
Класическият пресостат включва и изключва помпата между определени прагове на налягане, обикновено със съд. Електронният контролер може да управлява работата според дебита и налягането и при някои модели осигурява защита при липса на вода. Инверторното управление може да регулира оборотите с цел по-стабилно налягане, но функционалността зависи от конкретния продукт.
Търсете информация за защита от сух ход, максимално работно налягане, допустима температура на водата, шум, сервиз и резервни части. Не приемайте, че всеки електронен контролер осигурява постоянен натиск или че всеки има всички защити.
В категорията електрически помпи за вода има хидрофорни и самозасмукващи решения, включително модели Gmax. За класическа конфигурация разгледайте също вертикални мембранни съдове, хоризонтални мембранни съдове и аксесоари за помпи като пресостати и свързващи елементи.
При колебание подгответе четири данни: откъде се черпи водата, най-голямата височинна разлика, приблизителната дължина и диаметър на трасето и кои консуматори ще работят заедно. С тях изборът на подходящ модел става значително по-точен.
Понякога да, но това зависи от дебита, настройките на налягането, допустимата честота на включване и потреблението. Обемът сам по себе си не е достатъчен критерий.
Трябва да се отчетат височината от водното ниво/помпата до най-високия консуматор, необходимото налягане там и загубите по трасето. Самият брой етажи не дава точен отговор.
Възможно е, ако работната точка и управлението покриват различните режими. Поливането често изисква отделно оразмеряване, особено при едновременно ползване.
Той може да осигурява по-стабилно налягане и ефективна работа при променливо потребление, но не е автоматично най-изгодният избор за всяка инсталация. Сравнете надеждността, сервиза, електрониката и реалните нужди.
Важно: Числовите примери са ориентировъчни. За окончателен подбор се използват хидравлично изчисление, работната крива и инструкциите на производителя. Монтажът и електрическото свързване се извършват от квалифицирано лице.
нагоре